ГЕОГРАФИЯ
Разположение
Карта на общината
Пол.изкопаеми
Климат
Водни ресурси
Земи

  ДЕМОГРАФИЯ
Население
Структура

  ИСТОРИЯ
Историята
Култ.наследство
Забележителности
Музеи
Религия

  ИКОНОМИКА
Структура
Промишленост
Туризъм

  ИНФРАСТРУКТУРА
Транспорт
Енергоснабдяване
В и К
Телекомуникации

  СОЦИАЛНА СФЕРА
Здравеопазване
Карта на
      здравеопазването

Образование
Училища
Детски градини
Спорт
Социални дейности

  ЕКОЛОГИЯ
Ежедневен бюлетин за
     състоянието на
     атмосферния въздух

Програма КАВ 2011 -
     2013г.

Полезно
Доклад КАВ-2011г.
Доклад ШУМ-2011г.
Годишен график за
      почистване

График за събиране на
      отпадъци

Програма за
      управление на
      отпадъците


Best view in 1024x768+
with IE6+ or Mozzila Firefox




Как е получил град Кърджали името си?

Многобройни са легендите и преданията за Кърджа Али - обикновен човек, военачалник и светия, чието име е взел град Кърджали.
За родното място на Кърджа Али старите хора твърдят, че е Бухара или Аланя, пристанищен град в областта Кония. В Алманаха на Одринския вилает за 1310 г. по Хиджра (1892 г.)е преведена легенда, според която, когато турците нападнали Родопите по времето на султан Мурад I (1360 - 1389), войските били предвождани от военачалника Кърджа Али. Той паднал убит в едно сражение и на негово име било наречено новото селище.
Да се нарече едно селище с дадено име не е лесно, нито пък се дава коеда е име.

Кърджа Али непременно ще да е бил личност, която е стояла над неговата среда, личност авторитетна, показна, обичана, тачена. Затова след смъртта му населението е избрало да наричаселището с неговото име. А това увековечило Кърджа Али, какъвто и да е бил той. Открит е въпросът дали началото на селището се поставя след като Кърджа Али паднал убит или то е съществувало и преди него, а той само му е оставил името си. Считаме, обаче, че по-важно е да се знае как е възникнало селището. Нека видим как легендите представят Кърджа Али:


Легендата за Кърджи Али гази

В едно от духовните училища на Бухара, стар център на науката и изкуството в Средна Азия, бившата Узбекска СССР, се учел някой си Али. Отличавал се с много добра памет и бил обичан и от другарите си, и от ходжата, който му преподавал. Когато преминал в по-горните класове, той станал по-буен и се увлякал дотолкова от лова, че не се връщал по цели дни. Много пъти ходжата го съветвал да не броди из горите, а да се занимава с духовните си обязаности. Али обещавал, но като свършели часовете, грабвал пушката и тичал на лов.
Многото протести на ходжата не помогнали и той решил да му въздействува по друг начин. Ходжата бил голям факир. Той проследил Али, когато веднаж тръгнал на лов. Докато Али се прицелвал в един заек, ходжата го дебнел зорко, скрит зад дървото. Али убил заека, но какво било учудването му, когато вместо него, видял убит своя ходжа. Ужасен, Али избягал право в училището. Но още щом влязал в двора, той видял своя учител да се мие на чешмата съвсем спокойно. Али си отдъхнал и помислил, че това видение е породено от страх, поради честите упреци на ходжата. На другия ден, когато занятията в клас започнали, ходжата спрял поглед върху Али и му казал:
"Стани! Разкажи ни къде беше вчера."
"Учих с другарите си", плахо отвърнал Али.
"А кой се прицели в своя ходжа в гората и го уби вместо заек?"
Али затреперал от смущение, а ходжата продължил:
"Не мисли, че можеш да ме излъжеш. Този, когото уби, бях аз, но ето ме жив пред тебе. Запомни, втори път не се опитвай да не казваш истината. Седни си на мястото. Ти вече не си уечник, ти си кърджи."
Учениците се разсмяли, а Али се смръзнал от мъка. Не можал нищо да отговори, но като се стъмнило, отишъл при Учителя си и паднал на колене в молба:
"Никога вече няма да отида на лов. Простете ми и не ме гонете от училището, защото родителите ми ще полудеят от това . Аз съм едничкият им син. Смилете се."
Али станал примерен, но вече бил изгубил доброто си име и всички продължили да го наричат "Кърджи, Кърджи Али" Нищо не помагало на Али да върне предишното си уважение. И той пак започнал да буйствува и да не слуша никого. Щом се видел свободен, грабвал пушката и тичал на лов. Али бил снажен, строен и много красив. Към привлекателната му външност се прибавяла и неговата любознателност. Учел се много добре и по всички предмети бил отличен. Поради това и ходжата вече не му правел остри забележки, а просто си затварял очите, когато съглеждал Али да отива на лов.
По това време Турция вече била завоювала Одрин (1363) и продължавала походите си на Балканския полуостров. Наложило се да се събират доброволци за битките за вярата. Когато дошъл ред и на училището в Бухара, ходжата се обърнал към Али и му казал:
"Кърджи Али, ха сега да те видя колко си храбър. Ти години наред ме ядосваше и не послуша съвета ми да не ходиш на лов. От мен нищо не може да се скрие. Изброил съм колко пъти си ходил да скиториш по къра и с право те нарекох Кърджи. Не е голямо чудо да убиваш зайци или да улучваш нишан, това не е подвиг. Сега да те видя, кажи, ще отидеш ли доброволец?"
"Да, готов съм.", отвърнал Али.
"Хайде, тогава, тръгвай и дано се прославиш във войната. Герой да те посрещна и аз, и всичките ти приятели.", казал ходжата.
От Бухара имало много доброволци, но още в първите дни Али привлякал вниманието на своите началници с безстрашието си и буйната си натура. Започнали да му възлагат отговорни задачи, които Кърджи Али изпълнявал безупречно. И тук продължили да го наричат Кърджи Али и името му се носело от уста на уста. В боя също се отличил и бил винаги на първа линия. Така успял да стане военачалник.
Кърджи Али будел почит и уважение навсякъде. Говорел умно и вдъхновено, което възпламенявало войниците му. Познавал отчасти и историята, затова речите му били много увлекателни. Прославил се като оратор. За няколко години той се прославил и достигнал чин полковник. Като вихър се носели напред неговите войници и печелели победа след победа. Кърджи Али бил винаги пръв в боя. Като по чудо той не бил ранен нито веднаж. Бил като брат за войниците си и те го обичали като брат. Никога Али не сядал да се храни, дорде не видел дали са нахранени и подслонени войниците му.
Неговият полк бил вече покрит със слава, когато настъпили в Родопите. Дивните родопски гори покорили сърцето на Али. След като походът завършил, той решил да остане там и да проповядва на заселниците, които идвали непосредствено след войската и се настанявали в най-хубавите опразнени села, чиито жители били изклани или прокудени.
В проповед от село на село, Кърджи Али дочакал и своите старини. Много от войниците му също останали по тези места, където се движел Кърджи Али. Навсякъде той наставлявал новодошлите колонизатори, но между другото, не забравял да ходи и на лов. Цели хайки събирал понякога и ловът се обръщал на голямо тържество. С дни бродели из родопските гори, веселили се, яли и пили шербет, думкали зурни и тъпани до пресищане. Турските заселници боготворели Кърджи Али. Без него нищо не ставало - той бил на първо място и в цивилния живот. Движел се на красив и буен кон и ходел въоръжен, дори и като проповедник. Яхнел ли своя хвърковат кон, всички ахвали в почуда, защото и самият Кърджи Али бил хубавец, а върху коня изглеждал още по-хубав.
Кърджи Али съвсем остарял. Една сутрин го намерили мъртъв. Събрали се хиляди турци от наскоро завладяните родопски села. Погребали го на поляната, където го намерили умрял.
Някои от предишните му войници дотолкова го обичали, че решили да си направят край гроба му къщи и да останат край непрежалимия си пълководец и проповедник. Незабелязано, покрай тях започнали да изникват една по една и други малки къщурки. Когато станали около 25-30 на брой, най-старият от турците ги запитал какво име да дадат на селото си. Не мислили дълго и в един глас всички извикали да го кръстят на своя храбър пълководец Кърджи Али.
"Кърджи Али да бъде името му от днес нататък и да се споменава от мало и голямо, за славата и подвига на смелия военачалник от Бухара, да се прослави и един ден да стане касаба." Тези сведения са предадени от Халим ефенди, един от учителите на султан Абдул Хамид. Когато се ровил библиотеката в Цариград, той попаднал на този разказ за Али от Бухара и понеже и той бил родом от Кърджали, съобщил прочетеното в турските летописи и така то било донесено в нашия край от доктор Садък - първият турски лекар тук.
Към тази легенда или действителност ще споменел бележката за Кърджи Али в Алманаха на Одринския вилает от 1892 г., в който четем на стр. 316:
"Въпреки, че около завладяването на Кърджали няма повече сведения, по турските летописи това става по времето на Мурад I. След падането на Гюмюрджина, следват и селищата на Родопа. Друг факт говори, че един пълководец на Мурад, наречен Кърджи Али е воювал по тези места. Тук се намирали много опожарени села, които Кърджи Али възстановил и един от тях нарекъл на свое име. Така е възникнало малкото градче паланка Кърджи Али в Източните Родопи."

 

 

ТЪРСЕНЕ

kardjali.bg

АНКЕТА
КОГО БИХТЕ ОПРЕДЕЛИЛИ ЗА СПОРТИСТ НА ГОДИНАТА 2014 В ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ?
АКСЕР САДУЛА /бадминтон/
ДЕНИСЛАВ МЛАДЕНОВ СЛАДУНОВ /баскетбол/
ЮМИТ КЕМАЛ МЕХМЕД /баскетбол/
МАРИЯ РУМЕНОВА ПАВЛОВА /бокс/
МЕХМЕД НЕДЖЛЯ ФИЛИПОВ /бокс/
ДЖАН АХМЕД БЕКИР /борба/
МУСТАФА МЕХМЕД МУСТАФА/ТИТО/ /борба/
ИВА КОЛЕВА ТОНЧЕВА /водна топка/
СТАМЕН ВЕЛИЧКОВ СТОЙЧЕВ /водна топка/
ТОЛГА АЙХАН /водна топка/
КИРИЛ ХАДЖИЕВ – ДЕЛЧО РАЕВ /волейбол/
СИМЕОН ТОПУЗЛИЕВ /волейбол/
ДЕЯН ЯНКОВ МАНДАДЖИЕВ – НИКОЛА МИТКОВ АРАБАДЖИЕВ /кану - каяк/
ЕМИРДЖАН ВЕЖДИ ДУРАЛИ /кану - каяк/
ЕМИЛИЯ ИВАНОВА СТОЯНОВА /канадска борба /
МЕТИН АХМЕД ДИКМЕОСМАН /Канадска борба/
ФЕРИТ НУРИ АЛИ /Културизъм/
СЕДАТ СЕБАТ ЮМЕР /футбол/
ПЕТКО ИВАНОВ ГРИГОРОВ /футбол/
ДАМЯН БИСЕРОВ ЧАУШЕВ /футбол/
ГЕОРГИ НИКОЛАЕВ ЧИЧЕВ /футбол/

Начална дата на анкетата:
2014-11-12
[ Резултати ]

ФОТОГАЛЕРИЯ

Оперативна програма Околна среда 2007-2013г.

Проект „Интегриран воден проект за Кърджали: изграждане на ПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на водоснабдителната и канализационна мрежа”





Проект: Източният свят на Родопа планина
 
© 2004-2014, Municipality of Kardjali. All Right Reserved. Web design
 
Адвокат HNO Arzt Yonov in Voerde