Скалните олтари от къснобронзовата и ранножелязната епоха /2-1 хил . пр. Хр./са едно от най-важните открития, на които попадна през това лято екипът на проф. Н. Овчаров при проучаванията на тракийския град Перперикон. “Ние знаехме много за култовата същност на Перерикон, но сега вече излязоха местата, където са правени самите обреди. Става въпрос за няколко огромни скални късове с дебелина 1,5 м., като най-големият е с размер 2 м., върху които са се извършвали огнени ритуали”, коментира ръководителят на проучавнията. Той подчерта, че специалистите определят олтарите от типа “бомос“, което ги свързва с великата критска култура.
Значението на това откритие, е че първи път в българските земи излиза подобно светилище, което няма друг аналог у нас. Можем да определим олтарите като ранният период от развитието на най-голямото на Балканския полуостров светилище, предшествало бъдещия Перперикон, допълни още археологът и представи едни от най- ценните находки- фибула от 11 в пр .Хр.
Проф. Овчаров съобщи, че екипът му е попаднал и на интересни открити я, свързани с античния и средновековния период от живота на тракийския град, а именно сериозното градоустрайство на хълма през 3,4,5 в. и новите кули на цитаделата, които затвърждават мнението, че Перперикон е един от най-мощните градове, съществували по нашите земи. Проучванията през тази година осветяват по недвусмислен начин живота на Перперикон в продължение на 6 хиляди години.
Днес приключиха проучванията на Перперикон. На обекта през лятото бяха привлечени на работа над 100 души от община Кърджали. Въведена бе такса при посещение на археологическия комплекс. И този път тракийският дворец се радваше на туристи от страната и чужбина. Група от Перущица и семейство от Франция пожелаха да се снимат с проф. Овчаров и да получат от него автограф.