Две събития организира младежката общност (Младежки алианс Кръг) към Арт движение Кръг, за да отбележи Европейския ден на солидарност между поколенията и да изрази своята почит към възрастните хора в името на живата връзка между поколенията и традициите. Денят 29 април се отбелязва от 2009 г. с решение на Европейския парламент във всички европейски страни чрез национални и местни инициативи с цел да бъде насърчавана солидарността и взаимопомощта между деца, младежи и възрастни хора.
Арт движение КРЪГ отбелязва 29 април с две събития. В помощ за възрастните хора при комуникацията им с технологиите в Арт къща Дъждовница се проведе уъркшоп в партньорство с местното кметство на тема „Как да си открия електронен адрес” – за възрастни жени, чиито наследници са пръснати из Европа. По данни от статистиката хората в нетрудоспособна възраст са 20% от населението в област Кърджали. По-голямата част от възрастното население живее в селата. В повечето местни къщи в Дъждовница вече има компютри и интернет, селото не е изключение от тенденцията баби да гледат внуците си, докато родителите работят в чужбина. По време на уъркшопа жените се научиха сами да си откриват и-мейл акаунт и скайп адрес, да се регистрират в социалните мрежи и „проиграха” съхраняване на парола и проверка на поща. Кметицата на селото Гюлхаят Халил почерпи участниците с домашно приготвена къпана баница, а младежите разправяха весели истории от чат-а.
В чест на Европейския ден на солидарност между поколенията в Арт галерия Кръг още на 28 април може да се види 2-метрова артинсталация (скулптура от хартия) „Раят лежи в краката на майките”, която виси от тавана до пода. На нея са представени художествени фото-портрети на 10 възрастни жени от Кърджали и селата. Всички снимки са направени от млади фотографи от фондация Кръг. Най-младата от жените Кериме Рашид от с. Невестино е на 75 години, а най-възрастната Стойка Дойчева от Кърджали е на 102. Всъщност 9 от жените вече са надхвърлили 90-те. Портрет на малко момче, което съзерцава красотата им и ги снима, е монтиран „в подножието” на склуптурата, като неразделна част от нея. През неговите очи бабите и майки на много деца и внуци Петра Николова (1924), Кера Петкова (1926) и Ганка Петрова (1925) от Кърджали, Хатидже Ахмед (1924) и Шефие Касим (1925) от с. Рани лист, Мукатес Хасан (1926) от с. Брош изглеждат като светици, които трябва да бъдат пазени, подкрепяни и обичани, и да намерят място в сърцата ни като носители на красота, памет за рода и родното място. В християнските и мюсюлманските религиозни книги можем да намерим много препоръки как да се дава приоритет на възрастните, как да се учим на почит и уважение към тях, да им показваме любовта си, да говорим с тях с усмивка, да им даваме преднина на пътя и да знаем, че както постъпваме като млади с тях, така и следващите млади ще постъпват с нас. Има един религиозен текст, който е подходящ да се цитира за случая: “И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”