Кметът на община Кърджали и заместник председател на УС на НСОРБ д-р инж.Хасан Азис участва днес онлайн в Мониторинг на Комитета на местните и регионални власти към Съвета на Европа (КМРВЕ)по прилагане на Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС) в България, 2020 – 2021 г.
Конгресът на местните и регионални власти към Съвета на Европа осъществява мониторинг на местната и регионална демокрация в своите 47 държави – членки чрез:Редовни мониторингови мисии;Проверка прилагането на конкретни аспекти от ЕХМС ;Наблюдение на местни и регионални избори.
В резултат на мониторинговите мисии Конгресът изготвя доклади за състоянието на местната и регионална демокрация в съответната държава, съпроводени с препоръки за пълноценното прилагане на ЕХМС. Значението на тези доклади и препоръките по отношение на местното самоуправление е аналогично с ролята на оценките и препоръките на Венецианската комисия по отношение сферата на Конституционното право.
Предстоящият мониторинг на 14 и 15 декември 2020 г. е трети поред за страната ни. Предходните два са проведени през 1997-1998 г. и 2010-2011 г.
Настоящата мониторингова мисия проверява напредъка на България за 10-годишен период по препоръките от предходния доклад през 2011г. В делегацията на КМРВЕ участват БрайъниРудкин, докладчик по местна демокрация, Великобритания; РандиМондорф, докладчик по регионална демокрация, Дания; Свитлана Перевертен, косекретар на Мониторинговия комитет; Маркос-Коминос Хлепас, член на групата на независимите експерти по ЕХМС. От страна на местните власти в България в срещата участват Председателя и заместник – председателите на УС на НСОРБ,членове на делегацията ни в КМРВЕ,председателя на УС на НАПОС.
Д-р инж.Хасан Азис беше докладчик по две от общо 11 теми за дискусия, определени на база Доклада от 2011г. – Финансовото състояние на общините/т.2/ и Междуобщинското и трансгранично сътрудничество/т.8/.
По т. 2 той говори за промените в данъчните правомощия на местната власт, промените в трансферите на средства от държавния бюджет към общините,промените в основните параметри на общинските бюджети.
«Подобряването на финансовото състояние на българските общини за десетгодишния период се дължи на ръста на трансферите от държавата (от 60% през 2010 г. до 64% през 2019 г.) и на качествено подобрената събираемост на данъчните приходи.Местните власти не разполагат с достатъчни по обемустойчиви и и с потенциал за развитие собствени данъци, които да бъдат в основата на местните приходи. Това поставя на преден план необходимостта от преструктуриране на данъчна система в полза на местните данъци, свързани с икономическата активност, което е приоритет за НСОРБ през последните години. Държавните трансфери заемат 64% от общинските бюджети и имат и целеви характер. Продължава законовото възлагане на отговорности на общините без финансово обезпечение.», бяха част от изводите , коитонаправи в изказването си д-р инж.Азис.Той посочи като важни въпроси, стоящи за разрешаване пред НСОРБ поетапното постигане на промени в данъчното законодателство, които да дадат достъп на общините до част от ресурса, генериран от данъци за дейност (ДДФЛ или Корпоративен данък) на територията на съответната община, ограничаване в разумни граници на практиката за прехвърляне на правомощия, необезпечени с необходимия финансов ресурс, разработване на адекватен механизъм, който да води до прилагане на чл.9, т.5 от ЕХМС (защита на финансово по-слабите местни общности).
По т.8 д-р инж.Азис посочи направените през 2017г. съществени промени в ЗМСМА, задаващи рамката на междуобщинското сътрудничество.
«В закона е доста стеснено приложното поле на сътрудничеството (напр. административни и счетоводни услуги, изграждане и управление само на някои обекти на техническата инфраструктура, обекти на социалната инфраструктура)».
Д-р инж.ХасанАзис допълни, че със специални закони е регламентирано задължително сътрудничество между общините по някои от секторните политики, напр. общините се включиха във ВиК асоциациите на областно ниво (съгласно Закона за водите), създадоха регионални сдружения за управление на депата за отпадъци (съгласно Закона за управление на отпадъците). В редица случаи общините се сдружават за изпълнение на проекти с европейско финансиране – например за изграждане на ВиК инфраструктура по т. нар.водни цикли, също така за закупуване на тролейбуси, електробуси и др.
Той каза още, че потенциалът на междуобщинското сътрудничество ще бъде разширен с активното прилагане на новия ЗРР и изпълнението на интегрираните концепции за териториално развитие.
Българските общини сътрудничат успешно със свои партньори от държави членки на ЕС чрез програмите за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A – с общини от Румъния и Гърция. По програмите за трансгранично сътрудничество, финансирани от европейския Инструмент за предприсъедиителна помощ ИНТЕРРЕГ-ИПП българските общини изпълняват съвместни проекти с общини от Сърбия, Северна Македония и Турция. Съвместни общински проекти се осъществяват и с финансиране от други европейски програми – Дунав, Балкани-Средиземно море и др. Общините изградиха сериозен капацитет в създаването и управлението на трансгранични партньорства, е позицията на д-р инж.Азис като зам.-председател на НСОРБ.