Панорамен изглед на Кърджали


Начало Новини

„ПЪРВАТА БУКВА ОТ ТВОЯТА АЗБУКА“ В ПАРК „АРПЕЗОС“

 21 Май 2022

Азбуката е този уникален културен инструмент, чрез който се извършва писмено предаване на книжовния език /през каквито и реформи да е минавал/ от поколение на поколение и който осигурява вечността на човешката памет. Неслучайно с първата буква в някои азбуки започва думата Бог. 3-метровата инсталация „Първата буква от твоята азбука“, която от 21 май ще краси парк „Арпезос“, е създадена по проект на млади автори от Арт движение Кръг в рамките на Инициативата „Мултикултурният град-2022“. Тя представлява дърво, на което петте клона завършват с първата буква от петте най-характерните за историята и настоящето на Кърджали азбуки – българска, турска, гръцка, арменска и иврит. Върху плоча в основата на дървото надписът „Първата буква от твоята азбука“ е изписан в оригинал на петте езика. Досега в страната беше популярно създаването на пейки, изписани с букви и стихове – главно на кирилица,а това е първият модел за представяне на езиковото многообразие като мултикултурна-туристическа атракция. Многообразие, което наглед ни разделя, но и ни прави близки, доказателство за което напр. е графичният знак за начална буква в български, турски и гръцки, който е един и същ – А. Звукът А доминира и в произнасянето на първата буква на иврит /Алеф/ и на арменски /Айк/.

Азбуките винаги са плод на системно и дългосрочно интеркултурно сътрудничество. Духовникът, историк и преводач Месроб Машдоц /362-440 г./ е създател на арменската азбука /405 г./, носе смята, че е допринесал и за създаването на националните азбуки на Грузия и Албания.

През 855 г. /по сведенията на средновековния духовник и писател Черноризец Храбър, „За буквите”О писмєньхъ/ България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.Тя използва за модел гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви и то за онези от тях, които не са имали гръцки съответствия. Най-старите български писмени паметници са от края на 10-ти и началото на 11 век.Масово използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционният вариант на кирилицата, след което става преминаване от традиционната кирилица към руската гражданска азбука на цар Петър I и процесът завършва с победа на българската кирилица, която модернизира и компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър I азбука.

Гръцката азбука произлиза от финикийската и е най-старата азбука, която се използва и до днес.Тя се използва и като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, вкл. за латинската азбука и кирилицата. Днес освен за писане, гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.

Турският език се говори от над 77 милиона души като първи език и от още 6 милиона като втори език, което го прави най-разпространеният сред групата на тюркските езици. Той е претърпял много реформи, минал е през т. нар. „османски турски език“, който е силно повлиян от арабския и персийския, докато през  20-те години на 20 в., след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официалната писменост става вариант на латиницата, близък до френското изписване. През последните десетилетия на 20 век в турския непрекъснато възникват нови думи и понятия, изразяващи нови обществени концепции и технологии в науката, на мястото на новонавлизащите, главно английски чуждици.

На иврит писмеността се нарича алефбет, което е сбор от наименованията на първите 2 букви от азбуката. Най-ранните сведения за тази писменост датират от 10 век пр.н.е. Еврейската писменост произлиза от финикийската, като дори наименованията на отделните букви са заети от финикийските. Върху това несъмнено е повлияло географското съседство и близко родство на древните финикийци и евреи.

21 май е Световен ден на културното многообразие за диалог и развитие. В съвременния свят на надигащи се национализми, ксенофобия и език на омразата, да „залесяваме“ културата с дървета, вдъхновени от интеркултурните взаимодействия между езиците и културите,  е призвание на силните и вдъхновени хора, и на градовете, които работят за бъдещето.

Още снимки




 Прочитания: 683 пъти


2018-2022 © Община Кърджали, Всички права запазени.Webdesign